На конференция за околната среда и развитието проводена през 1992г. в Рио де Жанейро (Бразилия) е предложено 22 март като Световен ден на водата. Перз 1993г. Генералната асамблея на ООН приема резолюция и оттогава се чества всяка година на 22 март. Целта е да се запознаят повече хора с проблемите на повече от 1 млрд души по света, които нямат достъп до чиста и безопасна питейна вода. През 2005г. под ръководството на Отдела по икономическите и социални въпроси (UN DESA) към ООН е отбелязано началото на "Десетилетие 2005-2015 Вода за живот". Водата на Земята съществува под различна форма - морета и океани, реки и езера, ледници, дъжд, сняг.

Учените са изчислили, че 97% от всичките запаси на планетата Земя се дължат на солените води на моретата и океаните, а само 2% се съхраняват в ледените шапки на Антарктида, Гренландия, Арктика и високите планини в Америка, Азия и Европа. Човечеството е в състояние да използва не повече от 1% от целия този огромен ресурс. Водата е от особенно важно значение за живота на Земята. В световен мащаб запасите от вода са около 1386 млн. куб. км. На много места по света обаче са достигнати критични нива на недостиг на прясна вода. Около 1/3 от населението на планетата изпитва постоянна нужда от вода. В България ситуацията с недостига на вода също става все по-осезаема особено след зачестилите засушавания и наводнения. Страната ни е една от европейските държави с най-малък воден ресурс, а средното потребление на човек за едно денонощие е около 100 л. Според Министерството на регионалното развитие и благоустройство страната ни губи средно 60% от питейната си вода, тъй като водопроводните мрежи са изключително амортизирани. В момента около 200 000 българи в 300 селища в страната са на воден режим. Основните причини на недостига на сладка вода са: непрекъснатото нарастване на потребностите от вода вследствие на бързото увеличаване на населението в глобален мащаб интензивното развитие на отрасли, потребяващи големи количества вода загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките; прогресивното замърсяване на водоемите с промишлени, битови и други отпадни води. Само през ХХ век населението на планетата се е увеличило четири пъти. Обемът на използването на прясна вода обаче е нараснал повече от девет пъти! Сега 2,8 млрд. души живеят в райони с недостиг на вода. Според експертите този показател ще нарасне към 2030 г. до 3,9 милиарда души - повече от половината от населението на Земята. Към това време недостигът на вода може да намали световната реколта с 30 процента. Световна карта на водните отпечатъци по страни На картата е показан водния отпечатък на глава от населението за всяка страна по света. Информацията, нужна за съставянето ѝ е предоставена от Организацията за водни отпечатъци, изследователски институт, базиран в Холандия, която изучава световното потребление на водни ресурси, като за тази цел си сътрудничи с Университета в Делфт (Холандия), Международната природозащитна организация (WWF) и Института за водно образование към ООН. Тъмните цветове показват водно потребление надвишаващо средната за света стойност от 1,240 кубични метра на човек за година. Според Организацията за водни отпечатъци Китай има годишно водно потребление на човек от населението в рамките на 700 кубични метра, докато САЩ то е пет пъти повече: около 2,500 кубични метра. Много европейски страни имат едни от най-високите нива на водопотребление в света. Замърсяване на водните ресурси Най-интензивното замърсяване на Световният океан е свързано с: добива на нефт, природен газ и на други полезни изкопаеми от морското дъно; изхвърлянето на отпадъци от параходите; загробването на химични бойни отровни вещества от войните и от съвременното военно производство; вливане в Световния океан на отточни води съдържащи химически и биогенни вещества от континентите; замърсяване при пренос на нефтопродукти и аварии в танкерите, нефто и газопроводите разположени на дъното на моретата и океаните и др. Основни източници на замърсяването отпадните води от стопанските обекти и фирми ; отпадните води на големите населени места; отпадъците и отпадните води при добиването и обработването на рудни и нерудни изкопаеми; водите от нефтопреработвателните предприятия; отпадъците от дървесина при сеченето, обработката и свличането по вода на дървен материал; отпадъците от водния и сухоземния транспорт отпадъци от животновъдните комплекси и преработвателните предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Според степента на замърсяване, водите се делят на: žI категория - Води, които се използват за питейни нужди. žII категория - Води, които се използват за водопой, водни спортове, за риболов и др. žIII категория - води, които се използват за напояване и промишлени нужди. žIV категория - Води, към които не се предявяват определени изисквания, използването им става с разрешение във всеки определен случай. Методи за пречистване на водите 21b 1. Механични методи – отделят се твърдите неразтворими вещества и предмети 2. Химични методи - прилагат се, когато се налага да се отстранят разтворени вещества от отпадните води 3. Физикохимични методи - използват се при пречистване на отпадните води със суспензии, емулсии или при разтворени органични и неорганични вещества 4. Биологични методи – използват се за пречистване на замърсени с органични примеси води Етапи на пречистване Предварителното пречистване - включва отделянето на камъчета, пясък и мазнини чрез механични процеси. Първично пречистване - отделянето на твърди частици чрез прекарване на отпадъчните води през утайници. Вторично (биологично) пречистване - отпадъчните води се прекарват през басейни, където бактерии изяждат замърсяванията и ги превръщат в утайка. Третичното, по-качествено пречистване включва отделяне на хранителните вещества или дезинфекция чрез хлориране, ултравиолетови лъчи или озониране. Грижите на ЕС за чиста вода Въпреки че ЕС въведе цели, не е отбелязано общо подобрение на качеството на реките. Около 20 % от всички повърхносттни води в Европейския сьюз са сериозно заплашени от замърсяване. Подземните води доставят около 65 % от цялата питейна вода на Европа. Качеството на подземните води, а чрез него и на човешкото здраве, е заплашено от високите концентрации на нитрати, пестициди, тежки метали. Рамковата директива за водите опазва и подобрява качеството на водните екосистеми; насърчава устоичивото използване на водите, основано на дългосрочно водно управление; гарантира, че необходимото количество вода се намира там, където е необходимо и когато е необходимо. Основните пътища за рационално потребление на водните ресурси: Усъвършенстване на технологиите за производство и потребление чрез прилагане на безводни или маловодни технологии; Прилагане на системи за оборотното и последователно водопотребление; Въвеждане на повторно многократно използване на водните ресурси; Повишаване ефективността на пречиствателните станции и съоръжения; Усъвършенстване на системите за напояване (прилагане на гравитационно подпочвено и капково напояване) Въвеждане на строг контрол на водоползването, на количеството и качеството на отпадните води от различните производства, бита и от други дейности Интересни факти, свързани с водата: 80% от болестите холера, малария, детски паралич, коремен тиф, глисти, ревматизъм в развитите страни са причинени от замърсена вода; До 2010 запасите на питейна вода могат да създадат конфликти и войни; 3 милиона човека умират всяка година от замърсена вода; Всеки 8 секунди дете умира от болест причинена от вода; 40% от населението по света се борят за достъп до вода; žПоловината от леглата в болниците по целия свят са заети от пациенти с болести причинени от вода.